Икономист: Нямаме механизми за антиифлационна политика

Малко вероятно е след изборите в началото на април да се сформира парламент, който да успее да придвижи всички нужни закони за приемането на България в еврозоната през 2024 година. Все още има теоретични шансове, но административно ще бъде много трудно. Това каза проф. Ганчо Ганчев, икономист, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Имаме проблем и с един от Маастрихтските критерии - инфлацията, която е по-висока, отколкото в Европейския съюз, каза гостът и добави, че относно дефицита „ще се има предвид дефицита от миналата година, който бе в рамките на 2,9 на сто от БВП, така че е в рамките на критериите“.

"Що се отнася до инфлацията България е във валутен борд и ние нямаме класическите механизми за антиифлационна политика. Това е една от причините инфлацията в България да е по-висока от тази в еврозоната. Защото тя не е точно монетарна, а е свързана с производствените разходи, със структурата на пазара и т.н.“.

Откакто сме във валутен борд, имаме следната закономерност - в периоди, когато има висока инфлация, у нас тя е малко по-висока, отколкото в еврозоната, а когато има дефлация, тя е също под еврозоната, обясни Ганчев. „Тоест, нашата икономика генерира по-големи колебания на инфлационния процес и това е естествено, защото нямаме инструментите на монетарната политика, с които да изглаждаме това“.

"При нас механично се пренасят процесите в еврозоната с известни отклонения, които отразяват структурата на пазарните механизми у нас, които не са толкова конкурентни“.

Шумната кампания срещу влизането в еврозоната гостът коментира така: "Като финансист не мога да си я обясня, тъй като ние нямаме сериозни концептуални причини да не искаме да влезем в еврозоната, както и нямаме особени причини да се придържаме толкова дълго към този валутен борд. Защото валутният борд е един механизъм, който не позволява на централната банка да провежда монетарна политика, да регулира паричния пазар, да подпомага финансирането на държавния дълг и т.н. Това е нещо, което забавя. Неслучайно няма друга страна в Европейския съюз във валутен борд“.

"Кампанията, която се води против влизането в еврозоната е по-скоро политически въпрос, защото няма финансови или икономически доводи против влизането. Точно обратното. България може само да спечели. Очевидно има такива сили, както вътре в страната, така и извън нея, които не са заинтересовани България да се стабилизира и да бъде част от по-динамичното ядро на Европейския съюз“.

Тези, които са против еврозоната, настояват да останем във валутен борд, което в дългосрочен план не е добре, защото действително опитът на България с автономна монетарна политика до 1996 година не е положителен (90-те години монетарната политика бе един от инструментите за създаване на спекулативна обстановка на валутния пазар и на кредитните пазари), но от друга страна не е добре и да оставаме дълго време във валутен борд, коментира гостът.

"Така че присъединяването към еврозоната е най-доброто решение. Хем ние ще прилагаме колективната монетарна политика, което ни дава огромни предимства, хем ще избегнем ексцесиите, свързани с нашето автономно администриране на някаква монетарна политика, което се оказа с катастрофални последици през 90-те години“.

Твърденията, че цените ще се покачат с 30% след влизането в еврозоната и, че хората ще обеднеят с 30% събеседникът определи като „изключително фалшива спекулация“. „Цените у нас вече са на европейско равнище. Не е възможно в една зона, където има свободно движение на стоки и капитали, една страна да има 30% по-високи цени от другите“.

"Говорим за конкурентните механизми. В условията на една пазарна, конкурентна икономика действа механизмът за единствената цена. Тоест, в еврозоната, която е зона за свободна търговия, не може да има големи различия. Дългосрочно пазарът не търпи големи отклонения в цените“.

В България "политическият консенсус за еврозоната е по-скоро на думи", тъй като ако действително имаше такъв, законите, които са важни за еврозоната, щяха да бъдат приемани, а това не се случва, коментира още събеседникът.

България трябва да използва настоящия момент, категоричен бе Ганчев. "Не бих казал, че ако не влезем точно през 2024 година това ще бъде трагично, но трябва да използваме момента, защото е преломен за страната ни. Неслучайно имаме този План за възстановяване и устойчивост. Това предполага нашата икономика да мине на други технологични релси - на релсите на зелената икономика. Това изисква големи инвестиции“.

"Освен този план, в рамките на глобалната икономика, на Международния валутен фонд, все повече се говори за зелено и устойчиво финансиране. Тоест, всички големи проекти, които се финансират, независимо дали по линията на ЕС или по линията на международните финансови пазари, трябва да отговарят на определени екологични изисквания“. "Тоест, и оттам не можем да вземем пари, ако не провеждаме зелена политика".

През последните десет месеца имаше събития, които бяха трудни за предвиждане, добави събеседникът. Оказа се, че ЕС съумя рязко да намали своята зависимост от руски енергоносители, което ни се струваше невъзможно преди 10 месеца. "От друга страна очакванията за много негативно отражение на все по-твърдата монетарна политика, както в САЩ, така и в еврозоната, бяха, че това ще доведе до рецесия. Но както в САЩ, така и в еврозоната най-вероятно ще се разминем с такава, макар че някои страни ще минат през не много голяма рецесия, но се оказа, че процесът няма да е толкова тежък“.

"Една от причините, която икономистите отбелязват, е, че се получи нещо като взаимодействие между ограничителната монетарна политика в САЩ, във Великобритания и в другите страни и се оказа, че такова координирано провеждане на ограничителна монетарна политика дава възможност във всички страни да се избегне прекомерната рецесия. Синхронизацията на западните икономики доведе до това, че рецесията или се избегна, или е много по-слаба, отколкото се очакваше".

До голяма степен е вярно, че ако еврозоната не влезе в рецесия, тогава вероятно и България няма да я последва, защото ние изнасяме натам повече от 70% от своето производство, съгласи се гостът. "Нашите основни партньори са Германия и Италия. Германия вероятно ще навлезе в много слаба  рецесия, Италия не толкова. Може би ще се разминем или ще забележим само спадане на темповете на растеж, каквито са и прогнозите на МВФ и ЕК".

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria